натруфил е

Речник на българския език

1. натруфил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натруфил е е производна форма на натруфя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натруфил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натруфил е е производна форма на натруфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).