натруфило

Речник на българския език

1. натруфило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натруфило е производна форма на натруфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натруфило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натруфило е производна форма на натруфя (мин. деят. св. прич. ср. р.).