натруфили

Речник на българския език

1. натруфили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натруфили е производна форма на натруфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натруфили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

натруфили е производна форма на натруфя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).