натруфила

Речник на българския език

1. натруфила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натруфила е производна форма на натруфя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натруфила — мин. деят. св. прич. ж. р.

натруфила е производна форма на натруфя (мин. деят. св. прич. ж. р.).