натруфи

Речник на българския език

1. натруфи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

натруфи е производна форма на натруфя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. натруфи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

натруфи е производна форма на натруфя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. натруфи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

натруфи е производна форма на натруфя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. натруфи — повелително наклонение, ед. ч.

натруфи е производна форма на натруфя (повелително наклонение, ед. ч.).