натруфеше

Речник на българския език

1. натруфеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

натруфеше е производна форма на натруфя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. натруфеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

натруфеше е производна форма на натруфя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).