натруфели

Речник на българския език

1. натруфели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

натруфели е производна форма на натруфя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натруфели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

натруфели е производна форма на натруфя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).