натруфел

Речник на българския език

1. натруфел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натруфел е производна форма на натруфя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натруфел — мин. деят. несв. прич. м. р.

натруфел е производна форма на натруфя (мин. деят. несв. прич. м. р.).