натрупа

Речник на българския език

1. натрупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

натрупа е производна форма на натрупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. натрупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

натрупа е производна форма на натрупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. натрупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

натрупа е производна форма на натрупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).