натрошавало

Речник на българския език

1. натрошавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натрошавало е производна форма на натрошавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натрошавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натрошавало е производна форма на натрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натрошавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

натрошавало е производна форма на натрошавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натрошавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натрошавало е производна форма на натрошавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).