натрошавал

Речник на българския език

1. натрошавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натрошавал е производна форма на натрошавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натрошавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натрошавал е производна форма на натрошавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натрошавал — мин. деят. св. прич. м. р.

натрошавал е производна форма на натрошавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натрошавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натрошавал е производна форма на натрошавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).