натровила

Речник на българския език

1. натровила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натровила е производна форма на натровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натровила — мин. деят. св. прич. ж. р.

натровила е производна форма на натровя (мин. деят. св. прич. ж. р.).