натровил

Речник на българския език

1. натровил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натровил е производна форма на натровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натровил — мин. деят. св. прич. м. р.

натровил е производна форма на натровя (мин. деят. св. прич. м. р.).