натровело

Речник на българския език

1. натровело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натровело е производна форма на натровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натровело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натровело е производна форма на натровя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).