натровел

Речник на българския език

1. натровел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натровел е производна форма на натровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натровел — мин. деят. несв. прич. м. р.

натровел е производна форма на натровя (мин. деят. несв. прич. м. р.).