натрило

Речник на българския език

1. натрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натрило е производна форма на натрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натрило е производна форма на натрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).