натрила

Речник на българския език

1. натрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натрила е производна форма на натрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

натрила е производна форма на натрия (мин. деят. св. прич. ж. р.).