натрапило

Речник на българския език

1. натрапило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натрапило е производна форма на натрапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натрапило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натрапило е производна форма на натрапя (мин. деят. св. прич. ср. р.).