натрапел

Речник на българския език

1. натрапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натрапел е производна форма на натрапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натрапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

натрапел е производна форма на натрапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).