наточил е

Речник на българския език

1. наточил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наточил е е производна форма на наточа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наточил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наточил е е производна форма на наточа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).