наточи

Речник на българския език

1. наточи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наточи е производна форма на наточа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наточи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наточи е производна форма на наточа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наточи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наточи е производна форма на наточа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. наточи — повелително наклонение, ед. ч.

наточи е производна форма на наточа (повелително наклонение, ед. ч.).