наторяло

Речник на българския език

1. наторяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наторяло е производна форма на наторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наторяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наторяло е производна форма на наторя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).