наторило
1.
наторило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
наторило
е производна форма
на наторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
наторило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
наторило
е производна форма
на наторя (мин. деят. св. прич. ср. р.).