наторили

Речник на българския език

1. наторили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наторили е производна форма на наторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наторили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наторили е производна форма на наторя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).