наторила

Речник на българския език

1. наторила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наторила е производна форма на наторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наторила — мин. деят. св. прич. ж. р.

наторила е производна форма на наторя (мин. деят. св. прич. ж. р.).