наторил

Речник на българския език

1. наторил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наторил е производна форма на наторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наторил — мин. деят. св. прич. м. р.

наторил е производна форма на наторя (мин. деят. св. прич. м. р.).