натопорчил е

Речник на българския език

1. натопорчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натопорчил е е производна форма на натопорча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натопорчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натопорчил е е производна форма на натопорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).