натопорчило
1.
натопорчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
натопорчило
е производна форма
на натопорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
натопорчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
натопорчило
е производна форма
на натопорча (мин. деят. св. прич. ср. р.).