натопорчило

Речник на българския език

1. натопорчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натопорчило е производна форма на натопорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натопорчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натопорчило е производна форма на натопорча (мин. деят. св. прич. ср. р.).