натопорчила

Речник на българския език

1. натопорчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натопорчила е производна форма на натопорча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натопорчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

натопорчила е производна форма на натопорча (мин. деят. св. прич. ж. р.).