натопорчеше

Речник на българския език

1. натопорчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

натопорчеше е производна форма на натопорча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. натопорчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

натопорчеше е производна форма на натопорча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).