натопорчела

Речник на българския език

1. натопорчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натопорчела е производна форма на натопорча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натопорчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

натопорчела е производна форма на натопорча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).