натопорчваха

Речник на българския език

1. натопорчваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натопорчваха е производна форма на натопорчвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натопорчваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

натопорчваха е производна форма на натопорчвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).