натопорчвах

Речник на българския език

1. натопорчвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

натопорчвах е производна форма на натопорчвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. натопорчвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

натопорчвах е производна форма на натопорчвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).