натопорчвало

Речник на българския език

1. натопорчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натопорчвало е производна форма на натопорчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натопорчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натопорчвало е производна форма на натопорчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. натопорчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

натопорчвало е производна форма на натопорчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. натопорчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натопорчвало е производна форма на натопорчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).