натопорчвала

Речник на българския език

1. натопорчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натопорчвала е производна форма на натопорчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натопорчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натопорчвала е производна форма на натопорчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. натопорчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

натопорчвала е производна форма на натопорчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. натопорчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

натопорчвала е производна форма на натопорчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).