натоплял

Речник на българския език

1. натоплял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натоплял е производна форма на натоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натоплял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натоплял е производна форма на натоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натоплял — мин. деят. св. прич. м. р.

натоплял е производна форма на натоплям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натоплял — мин. деят. несв. прич. м. р.

натоплял е производна форма на натоплям (мин. деят. несв. прич. м. р.).