натоплел

Речник на българския език

1. натоплел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натоплел е производна форма на натопля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натоплел — мин. деят. несв. прич. м. р.

натоплел е производна форма на натопля (мин. деят. несв. прич. м. р.).