натопило

Речник на българския език

1. натопило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натопило е производна форма на натопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натопило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натопило е производна форма на натопя (мин. деят. св. прич. ср. р.).