натопил

Речник на българския език

1. натопил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натопил е производна форма на натопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натопил — мин. деят. св. прич. м. р.

натопил е производна форма на натопя (мин. деят. св. прич. м. р.).