натоварил

Речник на българския език

1. натоварил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натоварил е производна форма на натоваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натоварил — мин. деят. св. прич. м. р.

натоварил е производна форма на натоваря (мин. деят. св. прич. м. р.).