натлачило

Речник на българския език

1. натлачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натлачило е производна форма на натлача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натлачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натлачило е производна форма на натлача (мин. деят. св. прич. ср. р.).