натлачело

Речник на българския език

1. натлачело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натлачело е производна форма на натлача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натлачело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натлачело е производна форма на натлача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).