натлачел

Речник на българския език

1. натлачел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натлачел е производна форма на натлача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натлачел — мин. деят. несв. прич. м. р.

натлачел е производна форма на натлача (мин. деят. несв. прич. м. р.).