натирят

Речник на българския език

1. натирят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

натирят е производна форма на натирям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натирят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

натирят е производна форма на натиря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).