натирил е

Речник на българския език

1. натирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натирил е е производна форма на натиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натирил е е производна форма на натиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).