натирило

Речник на българския език

1. натирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натирило е производна форма на натиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

натирило е производна форма на натиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).