натирили

Речник на българския език

1. натирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натирили е производна форма на натиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

натирили е производна форма на натиря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).