натирила

Речник на българския език

1. натирила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

натирила е производна форма на натиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. натирила — мин. деят. св. прич. ж. р.

натирила е производна форма на натиря (мин. деят. св. прич. ж. р.).