натирело

Речник на българския език

1. натирело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натирело е производна форма на натиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натирело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

натирело е производна форма на натиря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).