натирели

Речник на българския език

1. натирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

натирели е производна форма на натиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

натирели е производна форма на натиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).